Не ме, не съм Не ме вини, не съм виновен. Не ме отхвърляй, не съм отровен. Не ме обичай, не съм различен. Не ме мрази, не съм прозрачен. Не ме чакай, не бих дошъл. Не ме отричай, не съм зъл. Не ме целувай, не желая. Не си тръгвай ще се разкая. Не ме прегръщай, ще отвърна. Не си отивай, ще те върна. Не искам да изричам, колко много те обичам. Не ме притискай, ще отричам. Не ме бъркай, не съм той. Просто ме пойскай и съм твой.       Няма Име J( може би сън?!?) Снощи те сънувах, Сънувах теб и твойто ангелско лице. Снощи те жадувах, Жадувах теб и твоите ръце   Но слънцето изгря, И лицето ангелско забравих. Защо ли времето не спря, И защо ли сънят в миналото аз оставих?   И пак е нощ,и пак в леглото лягам, Чакам да заспя гледайки навън, И да те сънувам се надявам, Но дори да те сънувам, нищо..... Това е само сън       Прости ми Прости ми, че те обичах. Прости ми, че всяка секунда името ти изричах. Прости ми, че не мога да те забравя. Прости ми, че миналото не мога, аз да поправя. Прости ми, че с друми те нараних. Прости ми, че толкова много сгреших. Прости ми, че не мога да те намразя. Прости ми, че в дълбоките рани, аз газя. Прости ми, че приятелството на карта поставих. Прости ми, че се самозабравих. Прости ми, че съм толкова полигамен. Прости ми, дори да съм бил винаги, гаден.   Животът ми е друг сега Животът ми е друг сега, Протегнал съм , към теб ръка, Сърцето ми за теб пулсира, И погледът ми в теб се взира.   Заслепен от твойта красота, Сега пропадам в пропастта . Изпитвам само нежност и терзание, Без тебе, губя самообладание.   Затова хвани, ръката ми протегната И спаси душата ми напрегната. Животът ми, е друг сега Не мога да живея, повече така       Няма Име Казвах, че съм влюбен, но не бях Казвах, че обичам, но грешах Сега ми казваш „спри не продължавай” Но аз те моля, въпроси не задавай!   Повярвай, както вярвала си и преди Това което се опитвам да ти кажа, няма да ти навреди, И да го кажа съм готов........... Изпитвам нещо, много по-силно от любов     И отново няма име Обичам и не обичам Мразя и не мразя Изричам, чужди думи в които се вричам Лазя в краката ти жалко, и спокойствие не мога аз да запазя   Жадувам те, и не те жадувам Искам те, и не те искам Ранявам и с думи те поразявам Притискам и желанието подтискам.   Нежен и същевременно снежен Разбивал и навсякъде любовта убивал Сега пред теб заставам... Просто знай, че оставам

opredeleno si e izkustvo i me ostavi bez dumi :)

Радвам се, че поне на някой се харесва :).
Благодаря за позитивизма!